Добивај вести на Viber
Универзитетскиот професор Мирољуб Шукаров, смета дека во 2014 година нема никаква основа да се очекува некое позначајно поправање на состојбите, особено од аспект на државното трошење и инвестициите.
Фактор: Како ја оценувате 2013 година на економски план?
Шукаров: На економски план 2013 година можам да ја оценам како уште една година во низата недоволно искористени години. БДП производ е многу низок и достигнатите стапки на раст се ниски кога се има предвид економија во развој каква што е македонската. Достигнатите стапки на раст (2.2 - 2.5%) се задоволителни за развиените економии, но не и за земја во развој. Растот и развојот е неопходно да се темелат врз активитетот на приватниот сектор, а не доминантно да зависи од државната активност, директно и индиректно. Бруто инвестициите, како еден од основните фактори на растот и можната идна зголемена стапка на вработеност, се одржуваат континуирано на релативно ниско ниво.
Статистиката бележи пад на стапката на невработеност и благ раст на стапката на вработеност. Сепак, тоа е недоволно за да го сврти трендот во позитивна насока на приближување кон стапките кои Европската Унија ги пропишала во своите документи за прифатливи (75%).
Македонската стапка на вкупна вработеност изнесува нешто над 46% и е недоволна. Се разбира дека доминантен дел од динамиката на продуктивно вработените лица треба да бидат во приватниот сектор, што во Македонија не е случај (иако недостасуваат релевантни информации за бројот на вработените и динамиката на вработувањата во државниот сектор).
Недостасуваат и релевантни податоци и за бројот на жителите (попис), а оттука и на бројот на активно население, со што тешко може да се прифати за валиден кој и да е процентуален податок за стапките на невработеност и вработеност.
Ова особено е важно затоа што податоците на Светската Банка укажуваат на голем број регуларно отселени лица од Македонија кои не се евидентирани во нашата статистика.
Фактор: Што не очекува во 2014 година на економски план?
Шукаров: Годината што ја очекуваме претпоставувам дека ќе биде слична на оваа која изминува. Нема никаква основа да се очекува некое позначајно поправање на состојбите, особено од аспект на државното трошење и инвестициите. Усвоениот буџет и предвидените капитални инвестиции во инфраструктурата предвидени со него, доколку се реализираат можеби ќе дадат своевиден развоен поттик. Можно е и благо поместување на домашната потрошувачка поради влијанието на изборите и соодветните пратечки економски политики кои би биле насочени кон пораст на впечатокот дека со економијата е се во ред.
Сепак, главните развојни поттикнувачи - домашните инвестиции во приватниот сектор (оттука и зголемениот број вработување во приватниот сектор) и извозот, неможат да се покренат во кус период. За нив е неопходен подолг рок за промена на стопанската структура на земјата и промена на логиката на функционирањето на банкарскиот и финансискиот сектор, воопшто.
Н.С.